Юли: Между вълните и страниците

Блог

Месец на писане, слънце и аромат на торта

Юли дойде с гръцко море и горещ пясък. За мен той винаги е специален, защото е месецът, в който празнуваме рождения ден на дъщеря ми. С радост (и мъничко тъга) наблюдавам как расте.

Това беше от онези месеци, в които времето се разлива между смеха на децата, мириса на диня и следобедите, в които успявам да се потопя в писането. Да се върна в онзи друг свят — света на героите ми.

Всичко се случва между две реалности — едната е шумна, истинска, пълна с хаос и любов. Другата е въображаема, но понякога по-жива от всичко останало.

Какво пиша сега:

Работя усилено по третата си книга и усещам как с всяка сцена героите ми се развиват, изненадват ме, променят посоката.

Този път се оставям на историята да ме води — и тя го прави смело. Понякога ме изненадва и събаря изцяло някоя сюжетна линия, но знам, че има причина.

Ще издам само едно: някои герои не са това, което изглеждат. (Но ти сигурно вече го подозираш.)

 Какво чета в момента:

Юли започна с първата ми книжна кутия — с тематика „вампири“. Прочетох „Как да не бъдеш убиец на вампири“ и „Безсмъртен мрак“. Последната ми хареса особено много — авторката е създала свят, наситен, тъмен и примамлив. Очаквам с нетърпение продължението.

В момента чета „Ела“ от Камелия Петкова — книга, която чаках с нетърпение. Изданието е толкова красиво, че се старая да остане в идеално състояние. А историята ме грабна още от първите страници с важните теми и лекотата, с която е написана.

 Какво гледах този месец:

Ходихме с дъщеря ми на кино — гледахме Смърфовете и бяхме единствените в залата. Платих три билета (тъй като това е минимумът, при който пускат прожекциите), но моментът си струваше.

Харесахме и трейлъра на Лошите момчета 2, така че вкъщи ще наваксаме и с първата част.

Да, последните ми филми са предимно детски, но са ми безценни тези моменти само за двете ни.

Какво научих този месец:

Че дори и най-добре подреденият план може да се промени. Че трябва да се науча да се отпускам. Че е важно да спирам преди да съм се претоварила. 

Регулирането на емоциите и грижата за себе си трябва да стане основен приоритет за всички ни. 

 Любим момент:

Снимката на книгите ми в пясъка. Малко напомняне, че мечтите ми са с мен навсякъде — дори когато съм на плаж, с боси крака и пясък в косата.

До следващия месец!

А ако и твоят юли е бил пълен с малки, но вълшебни моменти – запази ги. В бележка, снимка или просто в сърцето си. Такива мигове струват най-много.