Откакто се помня, създавам истории в главата си. Дълго време бяха само мои, докато един ден не реших, че искам да ги споделям. Днес това вече е част от живота ми и ме мотивира всеки ден.
Пиша любовни трилъри, защото обичам истории, които държат читателя в напрежение и в същото време го карат да чувства. Харесва ми да изграждам светове, в които героите не са идеални, решенията са трудни, а последствията се преживяват.
Много ясно помня момента, в който всичко започна. Четях книга, която ме беше обсебила напълно, и си помислих:
„Искам да пиша.“
Исках да създавам истории, които се четат до късно през нощта. Които изненадват. Които оставят следа. Днес няма по-голямо удовлетворение за мен от това да знам, че някой е затворил моя книга и е почувствал нещо истинско.
Работата ми като психолог ми даде дълбоко разбиране за човешките реакции, страхове и избори – неща, които естествено намират място в историите ми. Интересуват ме вътрешните конфликти, изборите под напрежение и границите, които хората преминават, когато са изправени пред страх, любов или загуба.
Ако си тук за първи път – добре дошъл.
Ако се връщаш – благодаря ти.
Това значи повече, отколкото мога да опиша с думи.
Александра