Когато в главата ни се зароди идея за интересна история и искаме да я напишем, никога не знаем колко точно време ще ни отнеме. Хубаво би било да запишем на лист всичко, което ни хрумне, за да не забравим нещо наистина добро. А после да го обрисуваме дори с малките досадни подробности, които мен често ме отегчават. Така обаче читателите визуализират в главата си картината създадена от нашите думи и по този начин се създава магията.
В процеса на творене аз научих някои уроци, които може да са полезни и за други начинаещи писатели.
Не се отказвай! Това е може би най-важното нещо, което научих и важи за всяка една сфера. Колкото и да ти се струва трудно, безкрайно и непознато, просто не се отказвай. Ако това е твоята мечта и нещото, с което искаш да се занимаваш, не спирай докато не завършиш черновата си. После става по-лесно и в един момент вече нямаш търпение да държиш книгата в ръцете си. Бъди толкова често с ръкописа си, колкото времето ти позволява, защото понякога брой страници, брой думи или определени часове просто не се вписват в твоя график. (Но все пак спазването на рутина в писането е добър навик.)
Добрият редактор и орловото му око са нещо невероятно! Аз прочетох черновата си поне пет пъти и пропуснах толкова много неща, които моята редакторка забеляза и поправи. Тя ми помогна да извлечем най-доброто от текста. Тя се погрижи да премахне дразнещите ми повторения, беше честна с мен за нещата, които си струваха и тези, които не и ми вдъхна увереност с похвалите си, когато бях несигурна в себе си. Работата с Петя В. Димитрова придаде професионалния вид на творбата ми, за който си мечтаех.
Една от най-редовните ми грешки беше недостатъчното описание на героите ми и поставянето им в „бяла стая“. Всеки един детайл, който добавите изгражда още по-силно образа на персонажа или мястото, на което се намира. Оказа се, обаче, че аз не го бях правила достатъчно често, което от своя страна води до объркване или забравяне на детайли от читателите. Разбира се, че за всичко си има граници, но нека това бъде едно на ум и за вас.
Можете да промените идеята си по време на работа. Представата за книгата в главата ми беше една в началото, но тъй като по една или друга причина процеса по написването ѝ се забави, имах възможност да уча, чета и да се развивам. Това измени идеята ми в процеса на работа, засили някои моменти и дори добави нови в самия край. Може и да ви се струва досадно да преправяте някои вече написани сцени и детайли, но ако смятате, че ще си струва го направете.