Август е към края си и несъмнено всички усещаме, че лятото си отива.
Аз съм от онези хора, които в даден момент му се насищат и с трепет очакват студеното време. Не само защото съм родена през зимата, но и защото тогава си позволявам истинска почивка – повече време вкъщи, специалитети с мъжа ми, игри с децата и безкрайни часове за четене.
Този месец беше пълен с рождени дни на скъпи за мен хора – синът ми, майка ми и една близка приятелка. Истинска привилегия е да имаш такива хора и да споделяш живота си с тях. А да гледам порастването на детето си пред очите ми – това дава смисъл на дните ми.
Какво пиша сега
Продължавам работата по третата си книга. Колкото повече наближавам края, толкова по-силно е нетърпението ми – също като вашето. Главната картина ми е ясна от самото начало, но героите все още ме водят към финала и ме карат да бъда внимателна с всяка сцена. Все пак вярвам, че заслужавате най-добрата история – и аз ще се постарая да ви я дам.
Какво чета в момента
Завърших романа на Камелия Петкова „Ела“ – книга, в която се влюбих с цялото си сърце. Историята е едновременно нежна, приключенска и борбена – истинска палитра от емоции и случки. Препоръчвам я горещо.
По принцип съм последователен читател – рядко трупам купища непрочетени книги, защото в ума ми изглеждат като неизпълнени задачи (ужасно за един организиран човек като мен 😅). Но сега не само че имам такъв куп, а и дълъг списък с книги в „желани“ в Озон, които съм си забранила да купя, докато не прочета старите.
Освен това, напоследък се потопих и в творчеството на Лиз Бурбо – психолог в сферата на личностното развитие, чиито книги са помогнали на милиони хора по света. Може би не всички знаете, но и аз съм психолог – и затова психологическите аспекти винаги намират място в историите ми.
Какво гледах този месец
С приятелки си направихме кино вечер – винаги пълна с смях и небивалици. Този път избрахме филм с ужаси. Да, имаше стряскащи моменти, но не бих казала, че съм треперила от страх. Щом имаше сцени, на които цялата зала се смееше, значи нещата са ясни. (Или бяхме група психопати на едно място. 🤭)
Какво научих този месец
Че няма нищо по-хубаво от времето с любимите хора и от това да работиш за по-добър живот, в който се чувстваш на мястото си. И че промяната и новото винаги носят нужната енергия за презареждане.
Любим момент от месеца
Всеки път, когато правех нещо само за себе си и виждах накъде ме води всяка малка крачка.
До следващия месец!
Завършвам с усмивка и снимка на сладурите от ГУШ, които са си тотални лакомници, но с тях винаги е весело.
